вторник, 11 януари 2011 г.

Домашен любимец.Посветих му специален сайт.

 На много места вече писах за Робин. Посветих му много грижи и внимание.
  Той ни посвети цялото си доверие ,силна привързаност и обич.

понеделник, 10 януари 2011 г.

Фейсбук

Приятелите ми от Фейсбук.
  1. Ленчето -съученчка от Русе и страхотна приятелка от най-добрите ми ,незабравими ученически години.
  2. Мария-мисля,че имаме чудесни спомени,и разкошни преживявания заедно.Напоследък се позабравихме,но съм оптимист.
  3. Любчето-Не познавам по-услужлив и всеотдаен приятел от нея.
  4. Вили -едно приятелство,непреходно през годините.Жена!
  5. Роси-познаваме се отдавна.
  6. Еми-Красива млада дама.Романтична ,финна,нежна.
  7. Ралица-Приятно се чувствам в Салон за красота Елеганс
  8. Кафекръг -С кого си пия кафето?
                           
                               

понеделник, 3 януари 2011 г.

Старите картички

   Аз не можах да намеря думите,които исках да ти подаря.Надявах се че поне големите поети са направили това-уви,аз не открих такава красота!
   И тогава реших да ти подаря обичта си /която отдавна е твоя/.
  Весели празници,мамо!     
                                                                                               25.12.1997
                                                                                



Нека завесите никога да не закриват прозорците за вашите деца!
Нека пътеката да бъде винаги почистена,а вратата отключена!
Никога няма да забравим пътя към вкъщи!
   Весели празници!
                                          От вашите деца и внуци.
                                                                         12/2003г

събота, 1 януари 2011 г.

Ако Бог ми дари парченце живот

Ако за миг Бог забрави,че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот,може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...
  • Ще оценявам нещата не по стойността им,а по съдържанието.
  • Ще мечтая много.
  • Ще спя съвсем малко,защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
  • Ще бягам,щом другите чакат.
  • Ще слушам,щом другите говорят.
  • И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот..
  • Ще нарисувам една картина.С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети,с песните на Серат.Тя ще е като серенада,възпяваща луната.С мойте сълзи ще полея розите в градината,за да усетя болка от бодлите им и нежността от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот....
  • На всички хора ще им кажа ,чи винаги съм ги обичал.
  • Мъжете ще ги сгълча,че са глупаци,ако не искат да се влюбят,защото били стари.
  • На старците ще обясня,че смъртта не идва със старостта,а със забравата.
  • На децата ще им дам крила,но ще ги оставя сами да се научат да летят.
  • А на жените....ще им призная,че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
  • Ще се обличам съвсем простичко,ще легна на слънце и ще разголя не само тялото ,но и душата си.И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас,хората до мен.
  • Разбрах,че всеки иска да живее на върха на планината,без да си дава сметка,че щастието е по пътя към върха.
  • Усетих,че за да помогнеш на другия,когато е в беда,трябва да го гледаш отдолу нагоре,а не обратното.
Научих толкова много от вас,хората до мен.
                                                                                           8 октомври 2000г
                                                                            Габриел Гарсия Маркес
                                                                           

Правила!

С всяка изминала година остарявам.Ето защо,господи,научи ме на изкуството да остарявам с достойнство!
  •   Научи ме да не си въобразявам,че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и ,че знам всичко,което трябва да се знае по всеки въпрос.
  • Не ми позволявай да вземам думата по всеки повод и при всеки случай!
  • Спаси ме от неудържимото желание да уча хората как да живеят.
  • Помогни ми да не си развалям настроението,да понасям чужди мнения и да не искам на всичко да слагам похлупак.
  • Запази ми ума бистър и не ми позволявай да губя времето на хората в празно повторение на ненужни подробности.
  • Дай ми разсъдък да премълчавам постоянно удължаващия се списък на моите болки и болести,въпреки, че удоволствието да ги изреждам става  по-голямо с всяка изминала година. Осени ме с благородството да изслушвам търпеливо болките и болестите на другите.
  • Научиме,че е възможно понякога и аз да греша.
  • Позволи ми да използвам умно огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам много щедро,защото,господи,искам да имам приятели и в края на своите дни.
  • Помогни ми да виждам в хората добри неща и дай ми благородството да им го казвам.
  • И най-важното,господи,не ми позволявай да ставам смешна!

Честита 2011!

В картичката няма посочена година!Това е чудесно!
За нова година всеки би трябвало да си пожелае нещо съкровенно, и силно да вярва в него,за да се сбъдне!За тази Нова година,и за много такива напред,си пожелавам посрещането им да става в моя най-тесен кръг,състоящ се от Двама! Много,много години да сме Двама!

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Кафекръг.

В непълен състав.
Ще напиша нещо за приятелките от Кафекръг.Съдбата ме събра с тях в края на трудовата ми кариера.Чувстваме се добре заедно. Събирането ни е цял ритуал.Имаме си любимо място за среща,любима маса,любими теми. Надявам се,че и те се чувстват като мен уютно и приятно.На следващата среща ще направя снимки.