Кафекръг.

В непълен състав.

Ще напиша нещо за приятелките от Кафекръг.Съдбата ме събра с тях в края на трудовата ми кариера.Чувстваме се добре заедно. Събирането ни е цял ритуал.Имаме си любимо място за среща,любима маса,любими теми. Надявам се,че и те се чувстват като мен уютно и приятно.На следващата среща ще направя снимки.

Птиците умират сами.

Сюрреалезъм

          Има една легенда за птичката , която пее само веднъж в живота си , но по - сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си , тя дири трънлив храст и няма покой , докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки , притискайки гръд към най - дългия им и остър шип ,за да умре , извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея . Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. защото най - хубавото се добива само с цената на голяма болка...

Коледа?

Лапландия.Селото и къщата на Дядо Коледа.

Коледа ли? Иска ми се да пиша нещо за празника-затруднявам се.Трябва да го чувстваш със сърцето си.Страхувам се ,че думите ми ще звучат еретично,но едва ли имам вина за това.Разбира се,че ще празнуваме Коледа!Подаръците за близките ми хора са готови,настроението е на ниво...Защо така,всичко ми изглежда формално-просто обявен празник!
Старая се да намеря обяснение.Вероятно това има своето развитие от началото на съзнателния ми живот.В детството ми,празнувахме не Коледа,а само Нова година. Тогава разменяхме подаръци,по-скоро само аз -детето в семейството получаваше подарък.Тогава през Новогодишната нощ идваше Дядо Мраз.За Коледа само ми разказваха родителите/дори не помня какво/. Тогава се считаше за религиозен празник/то си е истина/ .Религията не се допускаше на дневен ред.
 Затова сега" Коледа "е непривично за мен. Започвам да свиквам с този празник.Дори "Дядо Мраз" вече е "Дядо Коледа".
 Честита Коледа и много празнично настроение!

Будуване.

Хубаво е сутрин,нали?

Дишай дълбоко.

Събуждам се много рано сутрин.Обичам тази част на деня.Винаги съм ставала сутрин рано. Нощите никога не са били кратки за мен.Само,че вече ми се иска да будувам ,ако може ,през по-голямата част на нощта.Преди много време,приятелка сподели с мен,че напоследък съпругът и спи по-малко защото така иска да надхитри възрастта и по-дълго време да се наслаждава на живота.Нощта за него е неживот! Сега си мисля,че е прав.Не трябва да пропиляваме живота си в сън.Будна съм и споделям тези мисли. Защо дните не са по-дълги? Не ми трябва нощ.

Не харесвам зимата.

Не всичко е мрачно.

Надявах се ,че няма да има зима.Да ,но не. Днес вали сняг.това снижава настроението ми.Чудно защо,с напредване на годините ми,все повече външни обстоятелства определят емоционалната ми нагласа. Замислям се,че назад във времето ,никога ,дори за миг не съм се замисляла, какво е времето,дъжд ли вали, сняг ли?Пълнолуние,новолуние,магнитни бури-нима ги е имало и когато бях на 30?Едва ли.Защо тогава не знаех нищо за тях?Или ,може би и тогава е валял сняг? Дори годишните сезони,и природните сили не са еднакви за млади и не толкова млади. Явно,тогава светът ми е бил друг-деца,суетенето около тях,работа,приятели...какво се промени?Все същите годишни времена,същия град,същите близки хора...,но още 30 години отгоре.!Защо настроението ми  вече се определя от дъжд,сняг,топло,студено.....?Ей, по-весело-нали сме тук-живи,здрави,хубави и в добро настроение. Обичам зимата.

Моят град.

http://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg&feature=player_embedded

Никулден.

http://www.vbox7.com/play:61319713
    Честит празник!

Хубав ден!

Хармония в танц и природа!

Днес е хубав  ден! Слънце,много светлина -и настроението ми е на ниво. Пожелавам си спокойствие.http://www.youtube.com/watch?v=PvJgVzNSs6E&feature=player_embedded

Somewhere In The Night by A Nice Vibe

Somewhere In The Night by A Nice Vibe
Много хубава музика!Случайно попаднах на нея. Слушам с удоволствие.

настроение

http://www.amazon.com/gp/product/B003X62NE4

Цялата тежест.

Цветно настроение!

Боли ме гърба.Много ме боли понякога.Но след като се досетих от къде е болката,и тя престана.  Така ми е писано.През всичките тези години,прекалено много ,твърде лично приемах проблемите на близки и приятели.Дори ,и не съвсем проблеми.Само някой да загатне пред мен,че има дилема и аз впрягам цялата си същност да я реша. Много е приятно!Неимоверно удовлетворение!Удовлетворение ,разбира се само за мен!Боли ме гърба!Много ме боли! Но всичко бих дала за тази болка!
 На тези мисли ме наведе внук ми-седем годишно дете.Той още не се оправя с парите,но с готовност предлага стотинки на приятели-само ,за да е много горд.Разменя скъпа химикалка,за обикновена,само ,за да е в готовност да услужи с червен химикал.Хора,това е велико!Чувството е страхотно!
 Боли ме гърба!

Вечер

 Все по-често си мисля,че животът  ми се е развил в правилната за мен посока.Когато  затворя очи ,си представям отминалите години,и си давам сметка ,че съдбата ми е приятел.!Никой не ме е учил да изисквам максималното от живота,но си давам сметка,че това е моят личен максимум. Бих искала да си представя един друг живот,но неизменно се връщам тук-в моето семейство,моето ежедневие-не бих се сменила с ничий чужд живот.Благодаря ти Съдба. Не мога да отправя благодарности към Бог,защото не съм сигурна в количеството Вяра,което притежавам. Вярвам ,че съм щастлива и се моля,за щастието на близките ми хора.

За приятелството.

Колко много различни видове приятелство! Най-скорошното  е най-лесно разрушимо.Само няколко дни без да се виждаме ,и вече нямаш силно желание и необходимост да потърсиш този човек.
  Преди две години преоткрих приятелки,с които  в последните 45 години,не сме се виждали!Толкова е хубаво!Можем да говорим дълго,шумно и безразборно,но е върховно!Не знам дали,защото старите приятелства те връщат години назад,в един друг живот,или защото имаме какво да съприживеем,но за мен те са изключително ценни.
 Приятелството в семейството-някак си не се замисляш за него.

 А какво да кажа за приятелството на  семейният ни любим котарак Робин? Не бих могла да го опиша! Но мисля,че чувствата ни са взаимни..

Днес е много трудно-утре ще е по-лесно /надявам се/

Пиша тази публикация,за да се уча. Хубаво е да споделяш мислите си във виртуалното пространство,но по-добре е и да се ориентираш как да ги откриеш отново след включване на компютъра.И ако утре чета този текст,значи  съм крачка напред.

Възрастта не е порок

 Добро настроение!

Това заглавие избрах не случайно.Моите 61 години се оказаха не толкова голяма пречка-успях да създам собствен блог. Благодаря на умните българи,които не само са в основата на великото откритие-компютъра,но го направиха достъпен и за хората от моето поколение.В нашата младост изучавахме доста сложни науки,бяхме добри специалисти-всеки в своята област.Това,което създавахме и творяхме,главоломно ни изпревари.Сега ние сме в ролята на догонващи. Ще се справим! Умни сме,а знам ,че и младите ще ни помагат.