Все по-често си мисля,че животът ми се е развил в правилната за мен посока.Когато затворя очи ,си представям отминалите години,и си давам сметка ,че съдбата ми е приятел.!Никой не ме е учил да изисквам максималното от живота,но си давам сметка,че това е моят личен максимум. Бих искала да си представя един друг живот,но неизменно се връщам тук-в моето семейство,моето ежедневие-не бих се сменила с ничий чужд живот.Благодаря ти Съдба. Не мога да отправя благодарности към Бог,защото не съм сигурна в количеството Вяра,което притежавам. Вярвам ,че съм щастлива и се моля,за щастието на близките ми хора.
Мислех,че в това поле коментира друг,но ще се наложи да го направя. Действително ли,снощи съм била в това настроение?
ОтговорИзтриване