Нали има житейски сезони,които се завръщат при всеки от нас.
На приятелите задължително омръзваш.И те отиват другаде,за да се оплачат от теб.Но отдъхнат ли достатъчно,се завръщат,простили всичко,и пак те обичат,и пак са готови да жертват живота си заради теб.
Но ако съвсем случайно чуеш от някой трети това,което не е било за твоите уши,и прелива чашата-следователно е извън теб-то ще те накара да отхвърлиш обичаните приятели,върнали се за да те обикнат отново.
Но ако не ги беше обичал преди,сега щеше да си доволен от завръщането им,щеше да ги приветстваш и в тяхна чест да вдигнеш празник.
Защо не признаеш различните сезони у човека,като за един-единствен ден у теб самия се сменят толкова сезони?
Дори любимата предпочитана храна-в зависимост от апетита,може да ти стане безразлична или дори отвратителна.На мен ми е отнета властта да се любувам на един и същи пейзаж.
