Ако за миг Бог забрави,че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот,може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...- Ще оценявам нещата не по стойността им,а по съдържанието.
- Ще мечтая много.
- Ще спя съвсем малко,защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
- Ще бягам,щом другите чакат.
- Ще слушам,щом другите говорят.
- И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
- Ще нарисувам една картина.С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети,с песните на Серат.Тя ще е като серенада,възпяваща луната.С мойте сълзи ще полея розите в градината,за да усетя болка от бодлите им и нежността от листенцата.
- На всички хора ще им кажа ,чи винаги съм ги обичал.
- Мъжете ще ги сгълча,че са глупаци,ако не искат да се влюбят,защото били стари.
- На старците ще обясня,че смъртта не идва със старостта,а със забравата.
- На децата ще им дам крила,но ще ги оставя сами да се научат да летят.
- А на жените....ще им призная,че цял живот съм ги обожавал.
- Ще се обличам съвсем простичко,ще легна на слънце и ще разголя не само тялото ,но и душата си.И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
- Разбрах,че всеки иска да живее на върха на планината,без да си дава сметка,че щастието е по пътя към върха.
- Усетих,че за да помогнеш на другия,когато е в беда,трябва да го гледаш отдолу нагоре,а не обратното.
8 октомври 2000г
Габриел Гарсия Маркес
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля,коментирайте.